Като натъпкана и завряна в кутийка за кибрит съм! Не са минали и 6 часа, откакто съм си отново вкъщи, а вече ми се плаче как не искам тук. Правя нещата, които обикновено ме развличат, но без какъвто и да е положителен ефект. Нее, то това е някаква паралелна вселена, където времето е все тая дали върви или не. Месец, два.. всеки ден, явно, е все едно и също. Нямах и идея колко болезнено неприятно ще ми е тук и с какво нежелание ще си слушам моята музика след планината. Не ща нет, не ща плеъра, не ща душ с топла вода, нито google reader, дори и чисти чорапи не ща! Искам си болката в раменете от мъкненето на раницата, потта от така омразното ми изкачване по сипеи, зачервените бузи и мазолите по краката! Оооо, да. Точно така.
Но както и да е. Сменям 45-литровия си Tracker с 35-литровата ми нова и прекрасна Tashev-хава и хуквам рано тая сутрин с татко отново към Варна.
Снимки… друг път. Имам багаж да стягам, слава богу!