Недей, че сега ще се появи Големият Брат* и това, с което свикнеш, ще да изчезне. Разместих, разбутах, поизтрих, поскрих, но май по-подредих, а? Не ли е толкова по-яко? И все пак нищо не е готово и някоя друга нощ, в която няма да ми се спи, ще продължа с реализиране на светлата си идея за простота и спретнатост, която не съвсем това. Засега, обаче, те лишавам от шареното на снимките, but then again, недей свиква – втори път в същата вода не ще се потопиш, ти. Уж де.
*Всъщност доста ми допада играта на думи.